Честит празник на всички жени...

...и най-вече на слънцето в живота ми, което има и рожден ден днес.

Обичам те.

Малко безсилие...

Всеки човек, поне веднъж в живота си се е изправял пред нещо, което е безсилен да промени, нещо което е безсилен да надмогне, нещо което е безсилен да спре. Със сигурност мога да кажа, че това е едно от най-гадните и безпощадни чувства, което някой може да изпита. Да бъдеш нищо повече от наблюдател на горчивите събития, а сърцето ти да се разпада на хиляди частици. Да чувстваш, че част от теб изчезва, изпарява се, и никога повече няма да се върне. А ти...да не можеш да сториш нищо. Колкото и да се бориш, да тичаш срещу вятъра, да размахваш юмруци срещу нечестивостта на шибания свят и да удряш единствено себе си.

Поглеждам звездите, но не мога да те променя
възраждам мечтите, но не мога да те върна
ходя сам под дъжда, не мога да те заменя
гледам към теб..., но не мога да те зърна

Обичайте. Обичайте безрезервно. Хубавите моменти с хората са най-безценното нещо и всяка горчива сълза и минута на тъга след края им, си заслужават...до последната.

Обичам те, слънчо.

Малко любов

Мило дневниче(хахаха), помниш ли как преди горе долу три месеца на рождения ми ден бях изпълнен с омраза, всичко ми беше криво...абе изобщо не бях цвете за мирисане...Сега виждам що за глупост е било това и как всичко може да се оправи само от един човек...един единствен...
(Забележка за бъдещето ми аз, което ще чете блога след 10 години или след 5 или дори след 1 - Ако още си с нея, отиди, целуни я, кажи колко я обичаш и й напомни как е променила живота ти!)
Напълно наясно съм, че да говориш сам със себе си не се вписва в рамките на нормалното, ма на кой му пука...

Малко омраза

Първата ми публикация! Йей! Дълго време се чудех за какво да пиша...познайте какво...така и не се сетих :) Наясно съм, че точно 0(нула) човека ще прочетат това ми писание, затова реших да си представя, че съм на едно обширно, голо, зелено поле и си изливам цялата енергия, злоба, омраза и прочее. Реално, доста пъти съм искал наистина да излезна на полето и да крещя...да крещя...

AAAAAAAAAAAAAAAAAAAaa да еба майката на всички простаци, на всички малоумници, които се мешат в живота на другите и се опитват да им дават тон в живота, на всички, които се правят на такива каквито не са, на всички фурнаджийски лопати, на всички бесни чалгари с "готини" прически, на всички хипари, хаусъри, джи-та, селски джигити, тревомани, наркомани, позьори, голфаджии, мафиоти, "яки" пичове, "недостъпни" курви, евтини свиркаджийки, бакшиши дето те гледат на кръв и единствената им реплика през цялото пътуване е "мам ти ш иба, шма засичаш, а", на сервитьорки дето гледат като пребозали крави, на продавачи, които не казват "Добър ден", като им влезеш в магазина, на хора без елементарно възпитание, на тези които денят им започва, протича и свършва в кафето, на онези, които пушат в залата за непушачи, на нетолерантни хора, смятащи, че другите са им в грешка, на тези, които вярват, че другите са им длъжни с нещо, на хора, които имат предрасъдъци, на хора, които говорят по някоя тема, без да са грам информирани, на дървени философи, на тези, дето пращат смс-и от интернет...Също така...майка им жална на физиката и химията, на цигарите, на наркотиците, на старите коли, на бавния интернет, на ранното ставане в събота, и на ранното лягане в петък...

МАМА ИМ!

Струва ми се, че това е една много малка част от нещата, които ме дразнят, но спокойно - надежда има! Нещата, които ми се нравят са поне 2 пъти повече, тъй че не съм някакъв социопат предразположен към масови убииства...все още :)

За финал ето една забавна снимка, ако случайно съм успял да ви излъжа да прочетете горния напълно...безсмислен пост :)



П.С. А да, днес ставам на 18, може от това да съм нервиран...или по-скоро уплашен. Честит рожден ден на мен! Мерси на всички путки, дето не можаха един смс да пратят...ше опрете до мен пак :)